"И НАЙ-ДЪЛГОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ ЗАПОЧВА С ЕДНА МАЛКА КРАЧКА!" - така започнах и аз ..........

МЕНЮ:Дали, защо, и как, и колко.... ?

Последната ми публикация е от юли месец....Не съм писала нищо от около 4 месеца.
Чудех се дори дали и тази ми публикация ще види бял свят.
Осъзнавам как ще прозвучи това, което следва да напиша, но някак ми се иска да го споделя.
Такова е усещането ми за нещата в този момент, така се чувствам, а и все си мисля, че дължа някакво обяснение на хората, които отделят време да влизат и да четат тук.
Напоследък се нароиха безброй кулинарни блогове, кой от кой по-красиви, по-атрактивни, по-цветни и зарибяващи.  :-)
Скоро разгледах и Блоговодител, по повод една покана, и само там видях над 190 кулинарни блога.В това - нищо лошо, "колкото повече-толкова повече".
Но, напоследък ми е трудно да попадна на нещо ново, непознато, неопитвано....Редовно чета "Видях тази рецепта при ".........blogspot.bg " и реших да ви я споделя.Ще копирам рецептата дословно....." и в рамките на седмица попадам на една и съща рецепта в няколко блога.
Пример:Ябълков пай на розички.
Да, оригинално, да, вкусно, да, интересно, но какъв е смисъла и в моя блог да я има?!
Та, напоследък често си задавам въпроси от рода:
Дали да продължа да пиша в блога?
Защо да продължа да пиша?
Как да пиша?
Колко да пиша? ...................

Затова взех решение, което най-вероятно ще се окаже временно, но лично на мен за сега ми се струва най-удачно.
Когато приготвя нещо нестандартно, нещо неопитвано и несрещано, поне според моята преценка, ще публикувам приготвеното със снимка и рецепта.
В останалото време, при вдъхновение, ще има най-вече снимки.
Ако на някого нещо му се стори интересно, иска да опита, да приготви, нека ми пише, с удоволствие ще споделя исканата рецепта.

И сега, обещаните снимки:

Салата от печени чушки и артишок




Verines със сьомга



Крекери



Домашен царевичен чипс




Галет със смокини



Овесени крекери



Киноа с моркови




Плетени питки




Бон апети!




Няма коментари:

Публикуване на коментар