С развитието на световната пандемия и разпространението на
коронавируса през последните 2 години станахме свидетели на множество
както средновековни, така и иновативи подходи на световните правителства
по отношение на крайно неуспешните опити за възпиране на вирусното
разпространение. Нашите правителства – редовно и две служебни се
включиха в общата вълна, копирайки доста от тези мерки с различна
интензивност на приложение.
Средновековните подходи, като
ограничение на хората да се придвижват в градовете, между градовете, на
моменти да се разхождат по паркове и градинки, планини и плажове
стигайки до пълни “локдауни“ по домовете с нищо не се отличаваха от
подходите в мрачните векове на средновековието. Цялата ни технологична
гордост от управляеми космически кораби, свръх-оръжия, изкуственен
интелект и 5G технологии се сринаха пред гения на природата,
концентриран в една не-толкова сложно-организирана група от молекули,
които дори не са жив организъм. Тогава всички разбрахме, че усилията ни
за луксозен и модерен живот са били за сметка на изследванията на
заобикалящия ни свят, който не спира да ни изненадва с нови форми на
съществуване и еволюция, понякога взимащи много човешки животи.
Тогава, на другия полюс се появиха иновациите под формата на нова
генерация ваксини, която, обаче, никога не беше тествана в реални
условия. Създадени за употреба само след няколко месеца тестване те бяха
връчени на държавите с изричното условие фирмите-производители да не
носят отговорност за каквито и да е последствия, юридически обосновани в
документ за информирано съгласие, което всеки потенциален пациент
трябва да подпише преди ваксинация. Този факт, естествено, доведе до
скептицизъм в голям процент от хората в зависимост най-вече от доверието
в институциите и управляващите авторитети. Тогава се случи това, което
допреди 2 години изглеждаше невъзможно: използването на всякакви
недемократични прийоми за натиск върху населенията, за да бъдат
ваксинирани. Въведените зелени сертификати дадоха на имунизираните
дискриминиращи предимства пред неваксинираните, заобикалящи всякакви
конституционни норми и харти за правата на човека. Стигна се до
бецпрецедентнната забрана за упражняване на работа – нещо, залегнато
като абсолютно право във всяка конституция. Дойде ред и нашето
правителство да се включи в този параноиден набор от мерки, притиснато
от Европейските институции, учудващо загрижени за здравето на българския
гражданин. Същата загриженост не беше наблюдавана по отношение на
постоянното ни последно място в ЕС за средна продължителност на живота и
най-висока смъртност на единица население, наблюдаватна през последните
много години преди пандемията. Независимо от едва 20% ваксинирани хора у
нас, здравните власти въведоха зелен сертификат за посещение на редица
публични места, обричайки редица бизнеси на гарантиран фалит. Така
наречените стимулиращи мерки по същество са дискриминационни и
несъвместими с основни закони както в страната, така и в ЕС. Върхът на
тази дискриминация е задължителното ваксиниране на здравните работници в
замяна на правото им да упражняват своята професия.
Защо мерките са абсурдни и този зелен сертификат безполезен.
1.
Идеята за ограничения е недопускането на разпространение на заразата от
ваксинирани хора, което по презюнкция би трябвало да е така, а и
предварителните заявки за ваксините бяха за невероятна ефективност. Това
изобщо не се случи и всички сериозни научни изследвания показаха, че
ваксинираните разпространяват вирусния товар напълно съизмеримо с
неваксинираните, което автоматично изключва т. нар. обществена сигурност
и опазване на обществото. В случай на посещение на обществени места
като кино, театър, ресторант и прочее, вируса ще продължи да се
разпространява между ваксинираните, които в последствие да го предадат
на неваксиниранит си роднини, приятели и колеги. В случая пък със
здравните работници – няма никакъв проблем ваксинираният медик да зарази
пациент с тежко заболяване по горе-изложените причини, така че и този
довод отпада.
2. Изключването от зелените сертификати на огромни
групи хора, които на практика са реално безопасните и защитени от вируса
индивиди. Прекаралите заболяването. И докато тези, които са
регистрирани с положителен тест получават унизителните 6 месеца
сертифициране, независимо от драстично по-високата защита спрямо
ваксинираните, то тези с изтекъл срок, а и нерегистрираните прекарали
заболяването нямат никакви права и биват притискани да се ваксинират.
Независимо, че световната научна литература доказва, че прекаралите
вирусната инфекция имат много по-силна и вероятно доживотна защита срещу
болестта, то те са абсолютно дискриминари без даване на възможност по
лабораторен път чрез анализ да се докаже, че те са защитени. На практика
на всеки става ясно, че цялата идея е нацията да се ваксинира,
независимо дали има нужда от това.
Аз категорично не съм съгласен с въвеждането на здравни сертификати
като условие за каквото и да е ограничение и настояваме за премахване на
ограниченията, наложени за хора непритежаващи този документ. Смятам, че
здравните власти трябва да намерят абсолютно доброволен и
недискриминиращ подход, аргументи и специалисти, които да представят
ваксинацията по начин, убеждаващ колебаещите се, без да бъдат
дискриминирани твърдо несъгласните.
За тази цел предлагам спешно
въвеждане на здравна програма за изследване на населението за наличие на
Т-клетъчен имунитет, който е най-добрия показател за момента за наличие
на дълготрайна имунна памет, гарантиращ защита от заразяване от
дълготраен характер. Това ще даде възможност за отдеференциране на
групите хора, потенциално рискуващи заразяване от такива, които нямат
подобен риск. Така ще бъде предоставена необходимата информация на
здравните власти да направят необходимият анализ и разчети какво може да
се очаква като ниво на евентуална вълна от заразени. Вярвам, че
колабориращите с властите десетки математици ще имат възможност за
обективна изява и прогнози.
Друг начин е закупуването в големи
количества на бързи антигенни тестове, които да се използват за редовен и
реален контрол на нивото на заболеваемост сред населението и
евентуалните последствя, които може да настъпят.
И накрая –
настоявам хората, които ще преговарят закупуването на двата вида тестове
да не са същите, които са преговаряли за закупуването на ваксините.
Компетенцията на вторите е категорично компрометирана.
Проф. Андрей Чорбанов, ПП Има такъв народ"
