Как фармацевтичните компании спекулират с COVID-ваксините
Автор: Михаил Кувирко, vz.ru

Дефицитът в много страни предполага, че сме изправени пред класически пазар на продавача, който диктува своите условия на купувачите

Колосалният дефицит на ваксини срещу коронавирус тормози дори и най-богатите страни. Населението на най-бедните страни изобщо не знае дали ще получи ваксини и кога. Защо е невъзможно да се разпространяват ваксините по света по-бързо, справедливо и масово - и как тайните обстоятелства в работата на глобалните фармацевтични компании са свързани с всичко това?
 
Според портала Ourworldindata, в началото на април най-значимите успехи във ваксинацията по отношение на числеността на населението са показателите постигнати в Израел - над 60% от населението на страната е получило поне по една доза от Ковид ваксината. На второ място е Великобритания, където почти половината от гражданите вече са ваксинирани. Следват Чили, САЩ и Бахрейн, където процентът на ваксинация е в рамките на 30-40%, а в Сърбия, Унгария и Уругвай вече е надхвърлил 20%.

Новият вид национализъм

В много страни обаче ваксинацията все още не е много широко разпространена. Например в Китай на 2 април са ваксинирани 133,8 млн. души - по-малко от 10% от населението на страната. Ситуацията е много по-лоша в Индия, която се нарежда на трето място в световната статистика за коронавируса (около 12,6 млн. са откритите случая) и 79 млн. души са били ваксинирани до началото на този месец, или около 5% от населението.
Ваксинацията е на много мизерно ниво в страни като Украйна, Иран или Колумбия, където сега се отчита голям дневен прираст на заболеваемостта. В повечето африкански страни ваксинацията всъщност изобщо не е започнала. В резултат на това средният световен процент на ваксинация сега е около 4%, въпреки че преди няколко месеца изглеждаше, че процесът може да бъде разгърнат доста бързо.
 
Една от основните причини се крие в огромните различия в разпределението на наличните обеми ваксини между различните страни, и във връзка с това фразата "ваксинен национализъм" вече е влязла в обращение. Ето как китайският външен министър Ван И описа настоящата картина на ваксинацията в изявление, публикувано на 5 април. Според него, богатите страни, които представляват 16% от населението на света, са закупили 60% от ваксините, като някои са поръчали обеми, които надвишават собственото им население 2 или 3 пъти. По-рано ръководителят на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Гебрейесус говори по същата тема, като цитира следната статистика: 76% от наличните дози за ваксинация срещу коронавируса се намират само в 10 страни по света.
Но дори и тази позиция изисква уточнение, тъй като някои страни - лидери на световната икономика, също не блестят със специални успехи във ваксинацията. Например в Германия нивото сега е само малко над 10%. Други страни от ЕС не принадлежат към лидерите на ваксинацията. ЕС реши да закупи ваксини централизирано и след това да ги разпространява в съответствие с нуждите на своите членове, като редица държави установят приоритетната възраст и професионалните групи за ваксинация.

Но централизираният механизъм за покупка и разпределение не заработи ефективно. Оказа се, че няма достатъчно ваксини. Поради това отделни държави от ЕС декларираха готовността си да вземат независими решения за закупуването на руската ваксина Sputnik V и/или китайската Sinovac, които бяха изключени от европейските поръчки по политически и идеологически причини.

Малките тайни на "Биг фарма"
Дефицитът на ваксините в много страни предполага, че сме изправени пред класически пазар на продавача, който диктува своите условия на купувачите. Въпреки че, строго погледнато, няма пазар в класическия смисъл на думата. Понастоящем Наталия Волгина, професор в катедра „Международни икономически отношения“ на Икономическия факултет на университета РУДН, отбелязва, че трудно може да се говори за реалните механизми на формиране на цените на ваксините срещу коронавируса. Факт е, че производствените разходи за тях се формират в условия, които са далеч от пазарните.
Още през пролетта на миналата година, в самото начало на пандемията от коронавируса, правителствата на много развити страни, и предимно САЩ, разпределиха мащабите на концесионното финансиране на водещи фармацевтични компании - така наречената Биг Фарма - за изследванията и разработката на ваксините срещу коронавируса. „В по-голямата част от страните ваксините се предоставят на гражданите безплатно. И ако това или онова благо стига до крайния потребител безплатно, тогава за какъв пазар можем да говорим в този случай?", задава риторичния въпрос експертът.
Само този факт изкривява механизма на пазарното ценообразуване. В допълнение, настоящото търсене на ваксини се представлява не от отделните потребители на пазара, а от цели държави, които харчат бюджетните средства за това.
Макар че са известни приблизителните цени за ваксините: $37 за една доза на Moderna (САЩ), $30 за една доза на Sinovac (Китай), $20 за една доза на Pfizer/BioNtech (САЩ/Германия), $10 за една доза на Sputnik V (Русия). На толкова се оценява и едната доза ваксина на Johnson & Johnson (САЩ). А най-евтината ваксина е AstraZeneca/Oxford (Великобритания/Швеция) - $4 за една доза. Но това, уточнява Наталия Волгина, са по-скоро референтни цени, а колко висока е „политическата премия“ за тях, може само да се гадае. Стойността на твърдите договори за бъдещите доставки на ваксините до различни страни е търговска тайна
 
За това, че залозите в играта непрекъснато растат, се доказва от различните оценки на капацитета на пазара. Например още през ноември анализаторите от инвестиционната банка Morgan Stanley оцениха хипотетичните приходи на фармацевтичните компании в страните от "златния милиард" от продажбата на ваксини на най-малкото на $10 млрд., което показва, че цената на тяхното производство е между $5 и $10 на доза, а продажната цена е средно $20. Но още в началото на тази година най-големият производител на ваксини - американската корпорация Pfizer - обяви, че приходите от тяхната продажба ще възлязат на около $15 млрд. и като цяло приходите на компанията ще нараснат с около 40% тази година, и ще стигнат до около $60 млрд. Ако добавим и други производители тук, тогава общият потенциален размер на пазара е десетки милиарди долари.
За игрите на повишение на Биг Фарма отдавна има универсалната обосновка. Лидерите в бранша твърдят, че цените на техните препарати се определят от ценностите, които носят за обществото.

„Политиците не трябва да обсъждат цената на лекарствата, а тяхната ценност“ - това беше заглавието на сензационната статия на бившия вицепрезидент на Pfizer Джон ЛаМатина, публикувана през 2014 г. във „Форбс“. Като пример за подобен подход той цитира лекарството Soliris за лечение на редките форми на анемия и бъбречно разстройство, което струва баснословните $440 000 годишно за един пациент. Както частните застрахователи, така и общественото здравеопазване в европейските страни са съгласни да платят такава цена, добави ЛаМатина, защото в противен случай ще трябва да харчат още повече за грижите за пациентите.

Вярно е, че след началото на пандемията глобалните лидери на фармацевтичната индустрия многократно дадоха ясно да се разбере, че този път всичко ще бъде съвсем различно. Същата компания, Pfizer, твърди, че публикуваната цена на нейната ваксина срещу коронавирус отразява спецификата на извънредната ситуация. Една доза пневмококовата ваксина на Pfizer Prevenar 13 на открития пазар в САЩ струва над $200, и това е в пъти по-евтино от дозата на собствената им ваксина срещу коронавирус. „Това не е цената, която обикновено искаме за ваксината - $150, $175 за доза. И това е пандемично ценообразуване”, заяви финансовият директор на Pfizer Франк Д'Амелио. Освен това, компанията плаща за разходите за материали, труд, режийни разходи, доставките, дистрибуцията и т.н., каза той.
Това изявление идва в отговор на публикуването във вестник Süddeutsche Zeitung, в което се казва, че Pfizer и неговият немски партньор Biontech първоначално са предлагали тяхната ваксина на ЕС на „съмнителна“ цена, особено след като Biontech е получавал държавни субсидии. Миналото лято ръководителят на тази компания Угур Сахин увери, че никоя фармацевтична компания няма да спечели пари от ваксината срещу коронавирус. Въпреки това, според Süddeutsche Zeitung, само няколко дни по-късно Европейската комисия е получила "изключително поверително предложение" от Pfizer/Biontech за ваксините, които предлагат отдавна познатия принцип на ценообразуване въз основа на потенциалните разходи на икономиката.

Както Süddeutsche Zeitung установи, на ЕС беше предложено да закупи своята ваксина за €54 за доза (т.е. почти 3 пъти повече от „публикуваната“ цена) при закупуване на 500 млн. дози. С други думи, Pfizer/Biontech искаха да заработят €27 млрд. за обема от ваксини, който би бил достатъчен за половината от населението на ЕС, и се добавя, че в тази цена вече е включена най-голямата отстъпка, която може да се предложи. „Смятам, че цената е съмнителна и аз виждам стремежа към печалба, което по никакъв начин не се оправдава в настоящата пандемична ситуация“, цитира изданието думите на Волф Дитер Лудвиг, председател на комисията на Медицинската асоциация за Лекарствата на Германия.

В отговор на запитване от Süddeutsche Zeitung Угур Шахин остави без отговор въпроса за завишената оферта и в коментара на Biontech се казва само, че цената на ваксината "зависи от различни фактори" и се намира "в определения диапазон за страните с по-високи доходи". На свой ред, Pfizer, в отговор на апела на немското издание, заяви: "Нашите преговори с правителствата и всички последващи споразумения са поверителни".
Болните от третата класа
Сигналите за напрегнатата ситуация с набавянето на ваксини в ЕС идват от Италия, където гражданите вече повече от година наблюдават безплодните опити на властите да се справят с коронавируса. В края на февруари местният вестник Il Messaggero съобщи, че ръководителите на няколко провинции на страната са получили предложения от някои посредници за закупуването на ваксини от различни производители на цена от 2 до 3 пъти по-висока от договорената между Европейската комисия и доставчиците. По-конкретно се твърди, че един от тези посредници, който се намира в България, е предложил да закупи 50 млн. дози от руската ваксина Sputnik V, което е причината за разследване от прокуратурата в Рим.

Този скандал обаче не спря интереса на италианците към руския препарат. Не много отдавна, например, стана известно, че провинция Кампания вече е сключила споразумение за закупуване на Sputnik и очаква одобрението на тази ваксина от Европейската агенция по лекарствата, за да започне с доставките. Гореспоменатият Волф Дитер Лудвиг заяви пред немското издание IPS, че Sputnik V е „като цяло надеждна ваксина“ и след 6 до 8 седмици ще бъде регистриран в ЕС.

Глобалният пазар на ваксини все още не е узрял, тъй като е доминиран от големи държавни договори за бъдещите доставки, търсенето е в пъти по-голямо от предлагането, а на свободния пазар се предлагат ограничени количества ваксини. Има всички основания да вярваме, че този пазар няма да се формира в близко бъдеще, тъй като правителствата на много страни ще продължават да снабдяват своите граждани с безплатните ваксини, стремейки се по-скоро да постигнат икономическо възстановяване, възстановяване на работните места и съответно на данъците и социалната стабилност"