"И НАЙ-ДЪЛГОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ ЗАПОЧВА С ЕДНА МАЛКА КРАЧКА!" - така започнах и аз .................

Безглутенови кокосови веган бисквитки


50 мл кокосово масло, разтопено
45-50 мл сироп от агаве
щипка хималайска сол
1/2 ч л сода бикарбонат
50- гр орехи, натрошени
2 с л кокосови стърготини
140 гр кокосово брашно, приблизително



В купа се смесват първо течните съставки.
Към тях се добавят последователно солта, содата и кокосовото брашно.
Омесва се добре.
Добавят се кокосовите стърготини и орехите, като се меси до хомогенна смес.
От полученото тесто се късат топчета колкото орех, леко се сплескват и се редят в тава върху хартия за печене.
Пекат се на 180 градуса около 10-15 минути, до златисто.




Да ви е сладко!

--------------------------------------------------------------------------
На мен с това количество агаве ми бяха прекалено сладки.Така че, ако не обичате много сладко, намалете количеството.

ПЛОВДИВ, един тъжен и безличен град .........


Можете ли да познаете на коя снимка е Пловдив?
Носи ли някоя от тях уникалния дух и чар на града?
Има ли новата му Главна улица, с която г-н кметът толкова се гордее, собствен облик и визия?


За мен няма.
Пловдив просто стана един от хилядите градове по света, с еднакви улици, с еднакви магазини, с еднакви "фенери" дори .......Не знаеш дали си в Русе, Пловдив, Виена, Барселона .......
Тъжно.
Знам, че светът вече е едно голямо село, но ....трябва ли всички да са като близнаци?!




Не може ли всеки един град да носи духа на времето си, като го видиш, веднага да си кажеш:
"Ето, това е София!"   или " .....Рим!"   или  "........Истанбул!" ......



В началото мислех да напиша откъде е всяка снимка.
Но се отказах.
Оставям на вас да гадаете/търсите къде се "намирате" по снимките.




За мен лично "новото лице" на центъра на Пловдив е едно огромно разочарование.
Скучно, повтарящо се, незапомнящо се.....
Няма го характерното усещане за старинност на града ....Знаете ли, че Пловдив е най-старият град в Европа и  пети в света?
Т.е., само четири града в света са по-стари от него.Само четири .....
По какво можете да разберете, че се намирате "толкова назад във времето"?




Тъжен е и факта, че днешните архитекти не могат/не желаят да творят.
По-лесно е да се копира.Някой някъде е измислил "действаща формула" и тя се използва в следващите 100-на години.
Ама аз няма да съм жива още 200 години, за да видя нов облик на Пловдив. :-)
Ако изобщо има такъв .....



Когато човек не носи в себе си творческия дух, защо изобщо се "вмъква" в творческа професия?
Силно се надявам да няма обидени четящи ме архитекти.
Но, наистина ми е тъжно и мъчно, че съсипаха един хубав град, един от най-колоритните и тематични градове, като го обезличиха по този грозен и стандартен начин.



Тъжно е и , че това се превръща в повсеместна практика.На индивидуалността се гледа с лошо око, не си ли част от "тълпата/общото/еднаквото", ставаш едва ли не луд.....
Еднакви улици, еднакви магазини (МОЛ-ове, хипермаркети....), еднакви атракциони....
Всичко да е еднакво, да няма собствен стил, собствен дизайн и визия .....всичко като от калъп.
А това е тооолкова елементарно и скучно.




Защо ни е толкова трудно вече да мислим, да творим, да създаваме нови неща?
Защо все търсим пътя на лесното и удобното?
Защо ни е страх да опитваме нови неща, да искаме нови неща, да търсим нови неща?




Защо рушим всичко красиво?
Защо не можем да оценим по достойнство всичко, оставено ни от поколенията преди нас, а трябва да заличим миналото?
Можем ли изобщо да го изтрием?И да съградим новото на "бял лист"?
Според мен, не можем.



И новият облик на Пловдив го доказва.Нищо ново не сме съградили, просто сме копирали вече съществуващо някъде ......



Но така не се прави история.
Така само се усвояват едни пари, за да се отчита дейност.А на практика е едно голямо НИЩО.
Просто едно КОПИЕ.Безлично и стандартно.
Като от ксерокс.





А тази недомислица направо "обира точките" по кич, грозота и неадекватност.
Как е възможно изобщо да разрушиш нещо красиво, за да направиш "това"?!
Дори не мога да намеря точни думи, без да съм груба, които да пресъздадат усещането, което "носи" подобна грозотия.....
 


За някои може да съм прекалено рязка и груба.За което се извинявам.
Но това не променя начина, по който се чувствам, ходейки почти всеки ден  по улицата, която съсипаха.
Нещо още по-лошо, аз живея на тази улица.И дори да не искам, трябва да я гледам всеки ден.
Някой ще каже:"Ами, премести се!"
Но защо?
Тук е моят дом, тук съм създала уют за семейството си, тук искам да живея.И като съм се настанявала в този дом, съм го създала на улица, която е била различна.
Мен кой ме е питал искам ли подобна грозота пред дома си?
Искам ли "моята улица" да се превърне в грозен площад?
И въобще, нас, данъкоплатците, питат ли ни изобщо нещо в тази държава?


Брускети с пушена сьомга и каперси


Рецепта -има.
Пропорции - няма.   :-)
Можете да направите 2 брускети, можете и 20.... зависи колко сте гладни.





Трябват ви:
франзела/багета, нарязана диагонално на филийки
скилидки чесън
пушена сьомга
майонеза (аз използвах домашна млечна)
сварени яйца (може пъдпъдъчи)
каперси



Филийките франзела се запичат до златисто на фурна.
Още топли се натъркват със скилидки чесън.
Намазват се с майонеза.Отгоре се слага по парче пушена сьомга.
Върху нея се слага резен сварено яйца и се украсява с каперси.




Бон апети!

Чийзкейк без глутен


1/2 ч ч лешници, накиснати за 12 часа
1/2 ч ч бадеми, накиснати за 12 часа
2 с л сурово какао
2 с л кокосово масло (може краве масло)
1 ч ч бели фурми



В купата на робота първо се слагат отцедените ядки и се смилат.
Добавят се останалите продукти и се смила до получаването на тесто.
Разстила се в леко намаслена форма за торта с диаметър 16-18 см., с борд отстрани.
Слага се в хладилника да стегне.



250 гр Маскарпоне
250 гр Рикота
захар на вкус
1 ч л ванилия
1 желатин



Маскарпонето и Рикотата се смесват със захарта и се разбъркват до разтварянето й.
Добавя се ванилията.
Желатинът се приготвя според указанието на опаковката и се добавя към сирената.
Разбърква се добре и сместа се изсипва в охладения ядков блат.
Слага се в хладилника да стегне, докато се втвърди желатина.



Украсата е изцяло въпрос на личен вкус-поръсен с какао/филирани ядки/разтопен шоколад.




Да ви е сладко!
И усмихнато! :-))




Крекери с брашно от лимец



100 гр брашно от лимец
60 гр ръжено брашно
2 с л зехтин
1/2 ч л сол
щипка куркума
черен пипер, ким, розмарин на вкус
1/2 ч л бакпулвер
50-60 мл вода
черен сусам, за поръсване




Всички продукти, без черния сусам, се омесват на нелепнещо тесто.
Добавя се вода или брашно, ако е необходимо.
Разточва се тънко върху пекарска хартия и се изрязват крекери.
Наръсват се с черния сусам.
Заедно с хартията се пренасят в тава.
Пекат се на 170 градуса около 10-15 минути.





Пастет с пушена сьомга


100 гр пушена сьомга
200 гр крема сирене (извара)
100 гр заквасена сметана
2 скилидки чесън
1-2 с л лимонов сок , или на вкус
1/2 ч л черен пипер
1-2 с л каперси
копър, краставица
сол




Крема сиренето, сметаната, чесъна и малко копър се пасират до гладък крем.
Подправят се на вкус със солта, черния пипер и лимоновия сок.
Добавя се ситно нарязаната сьомга и се разбърква.
Краставицата се нарязва диагонално на 1/2 см колелца и върху всяко се слага по 1 ч л пастет.
Украсява се с каперси и копър.



Кокосови бисквити


1 ч ч овесени ядки
20 гр кокосови стърготини
100 гр кокосово масло
50-60 гр пудра захар
2 с л шоколадов чипс
2 с л стафиди
1/2 ч ч кокосово брашно (ако е необходимо, се добавя още)
1 бакпулвер
щипка сол
ванилия, по желание



Кокосовото масло се разбива с пудрата захар.
Добавят се сухите съставки една по една, като последни се слагат стафидите и шоколадовия чипс.
Сместа се омесва добре.Разделя се на топчета колкото орех и се оформят бисквитки.



Нареждат се в тава върху пекарска хартия и се пекат на 180 градуса около 15-20 минути.
Ако не искате да са хрупкави, извадете ги още леко меки от фурната.




Да ви е сладко! :-)