"И НАЙ-ДЪЛГОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ ЗАПОЧВА С ЕДНА МАЛКА КРАЧКА!" - така започнах и аз ..........

ВЕСЕЛА КОЛЕДА .....със закъснение! :-))


Доста работи си хапнахме...Някои увековечихме на снимка, други така и не стигнаха до такава...  :-))
Какво все пак влезе в семейните "архиви":

Коледно пънче -тази година реших да е бяло.


Закъде без баклавата?!
Правя я само и единствено на Коледа.Е, ако бързо-бързо се изяде, има още една и за Нова година ....



Линцерови сладки
слепени с домашно ягодово сладко


Локумки




Рохлички-с бадеми






Лимонови масленки



Меденки
Не всички стигнаха до украса, но и така се изядоха.



И малко солени вкусотии...

Крекери с пушена сьомга и каперси



Авокадо терин




Токачка със заатар (по Силвена Роу)
Тази година (не и за първи път) реших да "избягам" от скучната, стандартна пуйка.Е, пак е хвъркато, но .....(ще има рецепта).



Картофи с уиски
Като не го пием с лед, поне с нещо да бъде полезно.  :-)




Имаше и ориз с шафран, и питка, и фокача, и туршийка, и печени чушки, и бобена салатка .....и май още неща, ама .....за тази Коледа толкова.


ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!
Бъдете здрави, щастливи, късметлии и нека усмивката не ви напуска и през новата 2015 година!

Фугас със сушени домати и пикантно масло


200 гр бяло брашно
100 гр пълнозърнесто брашно
10 гр прясна мая за хляб
2 с л зехтин
200 мл хладка вода
щипка сол
щипка захар
5-6 сушени доматчета, ситно нарязани
1 с л сушен розмарин




за маслото:

200 гр меко масло
1 печена червена чушка, ситно накълцана
1 с л суха мащерка
2 ч л пушен червен пипер
1-2 скилидки чесън, намачкани
Всички продукти се объркват добре до хомогенна смес.





за фугаса:

Маята се разтваря в хладката вода.Добавят се солта, захарта, брашната и зехтина и се омесва меко, нелепнещо тесто.
Добавят се розмарина и сушените доматчета и отново се омесва.
Слага се в намаслена купа, покрива се и се оставя да втаса, докато удвои обема си.
Разточва се на набрашнен лист  хартия за печене в продълговата правоъгълна форма.
С остър нож се правят разрези, да заприлича на листо.С ръце разрезите се раздалечават, за да не се затворят при повторното втасване и при печенето.
Фугаса се премества в тавата за печене, покрива се и се оставя отново да втаса за половин час.
Пече се на 180 градуса до златисто.


Съчетан с пикантното масло и чаша вино е перфектната вечеря за студените зимни дни.

Бон апети! :-)

---------------------------------------------------------------------------
източник:с вариации
"Пърленки, чеснови хлебчета, фокачи"-Невяна Кънчева
"good food" , бр.126 , 2014 г

Коледен Щолен без мая


Това е още един от коледните десерти, които правя всяка година, откакто попаднах на рецепти за Щолен.
И всяка година гледам да е с нещо по-различен, дали ще е вида брашно, или различни сушени плодове....
Тази година първата проба е за Щолен без мая.
Бях много резервирана какво и дали ще се получи.
Но дали е късметът  на начинаещия (в случая на първия такъв опит ) или пък аз съм задобряла доста :-))  (ех, умря ......ромката :-)), но щоленът стана повече от чуден.
И най-вероятно други опити няма да има.
Това ще е Щоленът за 2014 година.



125 гр масло
250 гр крема сирене (извара)
100 гр захар (за обичащите по-сладко сложете поне 150 гр.)
1 яйце
450 гр брашно, приблизително
1 бакпулвер
1 ч л бадемова есенция
100 гр филирани бадеми
150 гр сушени плодове по избор, при мен стафиди, сушени смокини и червени боровинки
2-3 с л ром, коняк
масло за намазване
пудра захар за поръсване


Сушените плодове се накисват в алкохола за около 1-2 часа.
Мекото масло се разбива добре с крема сиренето и захарта.
Добавят се яйцето и есенцията и отново се разбива.
Отгоре се пресява брашното, размесено с бакпулвера и се разбърква, докато се получи тесто.
Не слагайте всичкото брашно наведнъж, започнете с половината и постепенно добавяйте по малко брашно, докато се получи меко, нелепнещо тесто.
Накрая се добавят изцедените плодове и филираните бадеми.Размесва се добре.Може да се наложи да се добави още брашно заради влажните плодове.
Оформя се в продълговата, леко плоска форма.Единия край по дължина леко се завива нагоре, да се получи характерната форма на щолен.
Пече се на 180-190 градуса до златист цвят отгоре.Може да се пробва с клечка, тя трябва да е суха.
Изважда се да изстине на решетка.Още топъл се намазва добре с масло и се наръсва обилно с пудра захар.
След като изстине добре, се увива в стреч фолио и се съхранява на студено до Коледа.Ако няма кой да го нападне по-рано ......  :-))






Весели празници!

Бисквитки с фъстъчено масло




Вече е декември....
Време за   огън в камината



за топъл шоколад, канела и ванилия .....



за коледни сладки ......





за хубава книга и чаша вино ....




.......изобщо, време е за КОЛЕДА.




У дома тази година е на "мода" синя КОЛЕДА.   :-))
Защо?
И аз не знам.Нещо червеното, златното, зеленото, сребърното не ме вълнуват тази година....
Или вече съм преситена от тези цветове?
Кой знае!
Със сигурност обаче синьото ще е цветът на "моята Коледа".
На елхата, на английския коледен кейк, на бисквитките, на подаръците.....на свещите, на салфетките, а защо не и на съдовете?Ако намеря сини.
Защото навсякъде всичко се червенее, зеленее, златее, но не и да синее.  :-)


Тези бисквитки са едни от пробните за Коледа.
Харесаха се, одобриха се, ще се правят пак.

1/2 ч ч меко масло
1/2 ч ч захар, може пудра
1 яйце
1 ч л ванилия
1/2 ч ч фъстъчено масло
1 1/2 ч ч брашно
1 ч л сода бикарбонат
щипка сол
50-60 гр шоколадов чипс


Маслото се разбива със захарта, може с миксер, може и с вилица.
Добавят се яйцето и ванилията и се разбърква добре.
Добавя се фъстъченото масло и отново се разбърква.
Накрая се добавят брашното, солта и содата, да се получи хомогенна смес.
Добавя се шоколадовия чипс и се размесва в тестото.
Увива се във фолио и се оставя в хладилника за час.
После се късат топчета колкото орех, оформят се на плоски бисквитки и се редят в тава върху пекарска хартия.
Пекат се на 180 градуса около 10-на минути.Не се препичат.
Трябва да са леко мекички на пипане при изваждане от фурната.
Вадят се да изстинат на решетка.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

източник снимки:
мои и Интернет

Маслени соленки




100 гр меко масло
100 гр сирене
1 с л ким
2 с л нигела
1 с л сух босилек
1 с л магданоз
100 гр брашно, приблизително
Омесва се тесто, увива се в прозрачно фолио и се оставя в хладилника за 1 час.
Късат се малки топчета, които се оформят на фитили и се нареждат в тава върху пекарска хартия.
Пекат се на 180 градуса около 10-на минути, до златисто.

Бон апети!


Галет с патладжан и сушени домати


За блата:
250 гр брашно (аз използвах бяло, пълнозърнесто и царевично в произволна пропорция)
100 гр студено масло
щипка сол
1 ч л риган
щипка черен пипер
студена вода

За плънката:
1 малък патладжан
1/4 стрък праз
5-6 сушени домата, нарязани
сол, черен пипер, магданоз



Брашното и подправките се слагат в робота, отгоре се нарязва маслото.Разбива се на трохи и постепенно се добавя студена вода, до получаване на тесто.
Ако се прави на ръка, брашното и маслото се стриват на трохи, после се добавят останалите съставки и се оформя тесто.
Слага се във фолио и в хладилника за около 1 час.
След това се разточва върху хартия за печене на кръг.Премества се заедно с хартията в тавата за печене.
Патладжанът се нарязва през средата, на лодки.После всяка се нарязва на полумесеци и се нареждат ветрилообразно в блата, като покрая се оставя около 1,5 см, за да се обърне върху плънката.
Върху патладжана се наръсва ситно нарязания праз.Отгоре се слагат сушените домати.
Посолява се на вкус със сол и черен пипер.Наръсва се с магданоз.
Галетът се пече на 190 градуса около 20-25 минути, до златист цвят на коричката.





Бон апети!

МЕНЮ:Какво ядем?


1.Безглутенови крекери с пюре от авокадо




2.Пюре от авокадо







3.Безглутенови крекери с "крема сирене" от кашу



4."Крема сирене" от кашу




5.Безглутенови крекери с карфиол



6.Салата от два вида ряпа, моркови и водорасли Хиджики



7."Паниран" карфиол в нахутено брашно, на фурна





Безглутенов кекс


2 яйца
120 гр соево кисело мляко
3 с л кафява захар
1/2 ч л стевия на прах
1 с л сироп от агаве
100 гр брашно от елда
50 гр оризово брашно
50 гр готово безглутеново брашно
1 ч л бакпулвер без глутен
2 с л олио
1/2 ч л екстракт ванилия




Яйцата се разбиват с кафявата захар, стевията и агавето.
Добавят се соевия йогурт и олиото.Разбива се до смесване.
Добавят се брашната с бакпулвера, ванилията.
Сместа се изсипва в добре намаслена форма за кекс и се пече на 180 градуса около 35-40 минути.




С домашно сладко от ябълки и грозде и чаша топъл билков чай е идеална следобедна закуска.


Безглутенови кокосови веган бисквитки


50 мл кокосово масло, разтопено
45-50 мл сироп от агаве
щипка хималайска сол
1/2 ч л сода бикарбонат
50- гр орехи, натрошени
2 с л кокосови стърготини
140 гр кокосово брашно, приблизително



В купа се смесват първо течните съставки.
Към тях се добавят последователно солта, содата и кокосовото брашно.
Омесва се добре.
Добавят се кокосовите стърготини и орехите, като се меси до хомогенна смес.
От полученото тесто се късат топчета колкото орех, леко се сплескват и се редят в тава върху хартия за печене.
Пекат се на 180 градуса около 10-15 минути, до златисто.




Да ви е сладко!

--------------------------------------------------------------------------
На мен с това количество агаве ми бяха прекалено сладки.Така че, ако не обичате много сладко, намалете количеството.

ПЛОВДИВ, един тъжен и безличен град .........


Можете ли да познаете на коя снимка е Пловдив?
Носи ли някоя от тях уникалния дух и чар на града?
Има ли новата му Главна улица, с която г-н кметът толкова се гордее, собствен облик и визия?


За мен няма.
Пловдив просто стана един от хилядите градове по света, с еднакви улици, с еднакви магазини, с еднакви "фенери" дори .......Не знаеш дали си в Русе, Пловдив, Виена, Барселона .......
Тъжно.
Знам, че светът вече е едно голямо село, но ....трябва ли всички да са като близнаци?!




Не може ли всеки един град да носи духа на времето си, като го видиш, веднага да си кажеш:
"Ето, това е София!"   или " .....Рим!"   или  "........Истанбул!" ......



В началото мислех да напиша откъде е всяка снимка.
Но се отказах.
Оставям на вас да гадаете/търсите къде се "намирате" по снимките.




За мен лично "новото лице" на центъра на Пловдив е едно огромно разочарование.
Скучно, повтарящо се, незапомнящо се.....
Няма го характерното усещане за старинност на града ....Знаете ли, че Пловдив е най-старият град в Европа и  пети в света?
Т.е., само четири града в света са по-стари от него.Само четири .....
По какво можете да разберете, че се намирате "толкова назад във времето"?




Тъжен е и факта, че днешните архитекти не могат/не желаят да творят.
По-лесно е да се копира.Някой някъде е измислил "действаща формула" и тя се използва в следващите 100-на години.
Ама аз няма да съм жива още 200 години, за да видя нов облик на Пловдив. :-)
Ако изобщо има такъв .....



Когато човек не носи в себе си творческия дух, защо изобщо се "вмъква" в творческа професия?
Силно се надявам да няма обидени четящи ме архитекти.
Но, наистина ми е тъжно и мъчно, че съсипаха един хубав град, един от най-колоритните и тематични градове, като го обезличиха по този грозен и стандартен начин.



Тъжно е и , че това се превръща в повсеместна практика.На индивидуалността се гледа с лошо око, не си ли част от "тълпата/общото/еднаквото", ставаш едва ли не луд.....
Еднакви улици, еднакви магазини (МОЛ-ове, хипермаркети....), еднакви атракциони....
Всичко да е еднакво, да няма собствен стил, собствен дизайн и визия .....всичко като от калъп.
А това е тооолкова елементарно и скучно.




Защо ни е толкова трудно вече да мислим, да творим, да създаваме нови неща?
Защо все търсим пътя на лесното и удобното?
Защо ни е страх да опитваме нови неща, да искаме нови неща, да търсим нови неща?




Защо рушим всичко красиво?
Защо не можем да оценим по достойнство всичко, оставено ни от поколенията преди нас, а трябва да заличим миналото?
Можем ли изобщо да го изтрием?И да съградим новото на "бял лист"?
Според мен, не можем.



И новият облик на Пловдив го доказва.Нищо ново не сме съградили, просто сме копирали вече съществуващо някъде ......



Но така не се прави история.
Така само се усвояват едни пари, за да се отчита дейност.А на практика е едно голямо НИЩО.
Просто едно КОПИЕ.Безлично и стандартно.
Като от ксерокс.





А тази недомислица направо "обира точките" по кич, грозота и неадекватност.
Как е възможно изобщо да разрушиш нещо красиво, за да направиш "това"?!
Дори не мога да намеря точни думи, без да съм груба, които да пресъздадат усещането, което "носи" подобна грозотия.....
 


За някои може да съм прекалено рязка и груба.За което се извинявам.
Но това не променя начина, по който се чувствам, ходейки почти всеки ден  по улицата, която съсипаха.
Нещо още по-лошо, аз живея на тази улица.И дори да не искам, трябва да я гледам всеки ден.
Някой ще каже:"Ами, премести се!"
Но защо?
Тук е моят дом, тук съм създала уют за семейството си, тук искам да живея.И като съм се настанявала в този дом, съм го създала на улица, която е била различна.
Мен кой ме е питал искам ли подобна грозота пред дома си?
Искам ли "моята улица" да се превърне в грозен площад?
И въобще, нас, данъкоплатците, питат ли ни изобщо нещо в тази държава?