"И НАЙ-ДЪЛГОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ ЗАПОЧВА С ЕДНА МАЛКА КРАЧКА!" - така започнах и аз ..........

Диетата "Френският парадокс"......едно ново начало!


Защо "диетата" френският парадокс?
Да, знам, няма такава диета.   :-)
Ами, просто е.
Защото французите се хранят добре и не пълнеят.
Ядат вкусни храни, ядат масло, ядат месо, ядат десерти,а остават фини и стройни.
За французойката е въпрос на чест да запази теглото, на което е била на 20 години, до старини.
За нея това е интуитивно поведение, не се налага цял живот да е обладана от мисли за отслабване, диети, калории и изтощителни фитнес-мъчения.
Е, и аз искам така.  :-)))
Искам да мога да се наслаждавам на храната, без да мисля колко от нея ще се залепи на дупето ми.
Искам да мога да изпия чаша вино, без след това да умра от угризения.
Искам да мога да изям препечена филийка с масло, когато ми се прияде....
Искам да мога да хапна вкусна торта на рождения ден на любимите ми хора....
Искам да мога да ходя на ресторант с приятели, без да гледам жално как те хапват вкусно, докато аз седя на салата и чаша вода....
И въпреки всички тези удоволствия, искам да съм слаба и здрава.
И именно Френският парадокс ми дава това.
Аз не мога да пазя диети.Скромният ми опит в това отношение е сведен до 3, един успешен, макар и не точно диета, и 2 неуспешни.
Опит №1:февруари, 1984.Аз на 18, предстои ми бал, 166см/около 59-60 кг.Харесвам се, нямам нужда от диети, но ......съученички и приятелки решават, че трябва да са манекенки за бала. :-)
А как да се цепя от "колектива"?Няма как те да ядат по ябълка в голямото междучасие, а аз да тичам за пица....Та, спрях пиците за закуска, намалих хляба у дома, намалих и шоколадите, правех гимнастика (уж  :-), ядях предимно домашна храна, месо, салата, по някой и друг плод (не ги обичах особено) и в резултат на бала си бях 49 кг.Съответно, роклята, купена още през януари, ми стоеше като подарена ми от БЧК, та трябваше да се преправя в последния момент, ама това е друга тема.
Опит №2:пролетта на 1992.Аз на 26, родила едно дете, 166см/около 62-63 кг.Пак си се харесвам....но любимото ми занимание е да се ровя в книги и книжарници.И попадам на книгата на Лидия Ковачева.Решавам, че ми харесва и ще карам няколко дни на чай и плодове, хем за сваляне на някой и друг кг, хем за прочистване.Речено-сторено.
Ставам на другия ден твърдо решена, пия чай, ям ябълка .......в 11 часа озверяла от глад се нахраних, и ...приключих с диетата. :-))
Опит №3: пак пролетта, но на 2003.Родено второ дете, аз около 70 кг.Не се харесвам кой знае колко, но не ми се занимава с диети и прочие глупости.Тогава работех в една застрахователна компания и между колежките тепърва се прославяше Дюкан...колко било лесно, как бързо се отслабвало...Ами, о.к., защо да не пробвам?Така и така си ям месо и зеленчук, ще махна мазното и хляба....Вървеше добре 2 дни, докато на третия не ме "нападнаха" бъбреците.И се приключи и с тази диета.

До януари 2016, когато си казах, че вече е крайно врече да взема някакви мерки и няма връщане назад.Годините се трупат, започват да се обаждат разни болежки, а ежедневното "носене" на много кг на гърба не се отразява хич добре.Нито на фигурата, нито на психиката, нито на здравето.
Защо се спрях на ВМ НВХранене?
Защото най-много се доближава до френският начин на живот и хранене.Защото няма глад и драстични ограничения.Защото набляга на удоволствието от храната, а не на лишението.

Преди да започна, попроучих доста от популярните диети:90-дневната, диетата "-60", монодиетата, плодовата диета, лунната диета, Дюкан....Четох и доста форуми, теми....
Общият недостатък на всички диети е, че са основани първо на ограничения, и второ-на срок.
Не мога да не се питам обаче, какво става след края на срока?Ако успея да наложа волята си (а нямам особено силна такава) и все пак да сваля някой и друг кг, какво би станало, като спра диетата и върна забранените храни?
Споделянето на много жени в тези теми ми даде отговора.
"Правя тази диета за незнам кой път.  Лошото при мен е че не се тегля изобщо и нямам никаква идея какви килограми свалям, но коментарите бяха че съм се стопила.
Другото лошо е , че никога не се захранвам. Почвам я от раз и я спирам от раз, съответно както предполагам се досещате и свалените килограми си ги връщам така бързо."

Няма да цитирам стотиците такива мнения, за да не стане досадно, но е факт, че от всички спазващи каквато и да е диета, едва 5 % от тях успяват да задържат постигнатото тегло в следващите 1-2 години.
Аз обаче не искам живот, посветен на диетите.Не искам да се качвам на скоростното влакче на йо-йо ефекта.Не искам денят ми да е запълнен от мисли за грамажи, калории, сметки какво мога и какво не мога да ям.
Искам храненето да е удоволствие, да ям, когато съм гладна, да ям добра и вкусна храна.
Е, ВМ НВХ и Френският парадокс ми дадоха именно това.
От март 2016, когато започнах, водя живот, изпълнен с усещане за удоволствие, разкош, дори лукс в храненето , и нито намек за драстични лишения и тормоз.
И до тук свалих почти 30 килограма.
Как мога да не съм щастлива и доволна?
---------------------------------------------------------------------------------
На днешната дата, преди 9 години, започнах този блог.
Много път извървях....много рецепти сготвих....много промени направих.
Искам да започна десетата година с нещо ново.Е, не е ново, от две години е, но за блога е ново.
Една нова тема, нови рецепти, нова визия, ново начало.
Та така, тема с продължение.....







2 коментара:

  1. Ще се радвам на всичко споделено за режима,Краси!А иначе ,чистосърдечно "БРАВО!" !

    ОтговорИзтриване